На улицата съм сама
сърцето плаче от тъга
сълзи потичат,но мълча
и мъка крия в своята душа...
С гордо вдигната глава
вървях към теб,погледнах в
очите ти красиви,който за мен
бяха всичко в този свят студен,
но в тях единствено съзирах
твоята омраза и ненавист
към мен...
Нямаше я вече твоята любов
към мен с която тъй
щастливо ме посрещаше до днес!
Нямаше я и радоста в твойте очи
в тях сега имаше само
болка и сълзи...
Сега пред мен стойш и се
взираш в мойте очи,но помни
че един ден ще съжеляваш
за болката която ми причини.
Защо, кажи повярва на хорските
слова,защо ми причини всичко това?
Молбите мой,защо не разбра
сълзите мой,защо не спря
тръгнах ме си двамата сами
стайли в себе си единствено
омраза.....