Щом твоите очи ме галят

ставам въгленче разпалено -

оченце живо от жаравата.

Докоснеш ли с ръце косите ми -

усмихвам се като фиданка

за първи път от цвят засипана.

Ще крия крехката ни тайна

от зли очи - да не завидят,

че за сърцето си омайниче -

туй биле самодивско, само

в предзалезна роса сме късали

да варди обичта голяма!

1977г., В. Търново

Из книгата \"Тайнства\"