Аз пак сама в тъмнината,

за тебе мисля често до зори

затихнала в ъгъла на тишината

се моля да не продължава да боли.

А колко хубаво е да те имам

да зная, че ме искаш ти,

в очите нежно да се взирам

и да те целувам до зори.

Една сълза се спира в окото

залива бясно едната ми страна,

боли ме, че не е така прекрасно

и бавно се прокрадвам в страха.

Боли ме и така ми е студено,

а твоите ръце ги няма да ме сгреят

седя си в ъгъла смутено

и само сълзите ми тлеят.

За теб да плача вече сили нямам

с ръце обгръщам цялото си тяло

и мъча се да те обичам вечно

дори да мисля, че е грешно.

Аз пак сама в тъмнината,

за тебе мисля често до зори

премръзнала от студ дори

се боря с тишината.