Ти знаеш ли как пламъка гори,
когато не искра, стихия го запали?
Ти утрото в очите ми срещни
и виж лъчите в тях назряли.
Очите ми са огледало на страстта,
стихията е там не укротена.
И тя е огън и вода, властта
на женската ми огнедишаща Вселена.
Не кротка ласка, а вулкан
ще те залее до припадък.
Ще се опомниш див, настръхнал, разпилян,
на пепел се превърнал без остатък.
Ако умееш огъня да укротиш,
ела, гмурни се в лоното на ирисите черни.
И щом на тази клада устоиш,
стихиите в мен до гроб ще са ти верни.