Вървиме аз и ти в посоки две,
два кораба - разминали се в бурята.
Два кораба - полюшващи се призраци - платната скъсани, мачтите пречупени,
на стара слава във безвремието вързани.
И чува се гласът ти отдалеч,
напомня за крушения отминали...

Вървиме аз и ти в посоки две
и няма как лице с лице да срещнем.
Във миналото скършихме съдбите си,
как в бъдещето чиста
съвестта си да опазим-
живота никому не връща ресто!

Вървиме аз и ти в посоки две
и няма как ръцете свои
да сплетем с утеха.
С раздялата белязани - пречупили криле, ранихме се, а рани от любов
остават вечно да кървят в душата.

Вървиме аз и ти в посоки две,
на грешките докрай платихме си цената
и няма как очи в очи да спрем,
и няма как да бъдем същите . . .
До дъно на забравата отпихме чашата.