Все те чакам, а ти все не можеш
мойта нежност към теб да простиш...
Неуверена, тръпнещо молиш
в шепот тих - сладък сън да заспиш.

Да сънуваш как в дните чудесни,
неприлично достоен живях
и със своите огнени песни
недолюбен по теб изгорях.

В този сън ще откриеш следите
на копнежи, цъфтяли преди
и страстта от прегръдки в тревите
през далечните есенни дни!

Вече зная, че стига да искаш,
в мене пак ще се влюбиш - докрай!...
Свойте чувства недей да потискаш,
нека те да лудуват безкрай...

Много имах и много ти дадох -
любовта не помолих да спре!...
Най-щастливия миг аз оставих
да зимува във твойто сърце!

Искам в него ръце да заровя,
да си взема за мъничко жар -
да се стопля, сълза да пророня
по отдавна бушувал пожар.

Аз те чакам, при друг не отивай!
Избери сама - в нощ или в ден...
Любовта с пълни шепи разливай,
утолявайки жаждата в мен!

Тая жажда по лудата младост,
жажда жива - за жива любов,
наранени надежди и радост,
за които аз пак съм готов!

И повярвай ми, ако се върнеш,
ще е всичко пак, както преди!...
Нова страница ти ще отгърнеш
от живот, преизпълнен с мечти.

Многотонна любов съм оставил
да ни пее до сетния ден...
Ще опиташ ли пак да направиш
оня малък щастливец от мен?

Ще ти кажа, че вече не можеш
от случайности да се спасиш
и дори да крещиш, и да спориш -
нещо днес, ти сама ще решиш.

Аз не искам да зная какво е...
Ще те чакам до пътния праг,
да усетя, че всичко е мое,
ако сгрееш душата ми пак!