Прашната стая, малкия хаос -

какво огледало на моментното "АЗ".

Разхвърляни чувства, разбито сърце,

което не тръпне - за милост зове.

Една бледа сянка минава край мен

и моли за нежност,но студ ме завзел.

Сатенена рокля облекла е Тя

и бяло лицето - напомня снега.

Коси разпиляла на две рамене,

в очите и блясъка няма го... Где е?

Върви и не спира, без думи, сълзи...

И тях ли ги няма? Защо, ми кажи?

Кат просяк се луташ по чужди земи

и молиш за нежност - в гърдите ли нещо тежи?

Кажи ми, кажи!

И теб ли е някой оставил сама,

та бродиш безкрайно - очакваш смеха?

И искаш да видиш човека познат,

недокоснат от времето - останал си млад...

Сега косите са бели, очите са празни,

дори не дочуваш слухове разни -

за тебе, за него, за ваш\'та любов.

А ти все го чакаш да дойде с влак нов...

Не,недей отминава - поспри се за миг!

Хей жена си позната - недей, не мълчи!

Той теб ли остави? - това не си ти,

а аз след години, с побелели коси...

Разлюбила всичко - чувства, мечти,

без капчица вяра, без любов дори...

Прашната стая, малки хаос -

какво огледало на далечното "АЗ".