Не усетихме ранния мрак

как ни впримчи в синкави мрежи.

Тръпно чаках ръцете ти пак

да ме сепнат с огнена нежност.

И мечтаех – ей тъй, отведнъж,

да ме грабнеш лудо в тревата...

Но заплиска спасителен дъжд...

Лятна буря – сянка от вятър!

1975г.,В.Търново

Из книгата „ТАЙНСТВА”