Когато
лъчите слънчеви, 
със нежно-розово,
лицето ми в длани 
обгръщат
и през клепачи сънени 
и мисли рошаво-боси,
аз в просъница 
утринно те прегръщам &hellip;
 Когато 
оранжево-поруменял,
следобедът морно 
преваля
и денят ми хаотичен 
и аз,
към дома, 
със твоите стъпки
по запотените улици крачим &hellip; 
&nbsp;
Когато 
на глътки
тишината отпивам 
от меките устни
на мрака 
и свенливо-притихнала,
мъркащо-тръпнеща 
да ме докоснеш
кротко очаквам&hellip; 
До искреност,
до споделеност, 
до премала,
аз чувствам, 
че съм жива&hellip;
&hellip; и съм цяла.

uFeel.me

Обяснение в обич