Разбрах те! Съжаляваш, че не ме обичаш!
Схванах! Не съм аз тази, след която ще тичаш.
Първо проливам сълзи, после чувам и твоите думи -
Съжаляваш! Не искаш да страдам,
а да бъдем приятели.
Виждам вината, изписана по твоето лице.
Страдаш че страдам.
Готов си да заровиш болката ми
където и да е!
Готов си да страдаш за моята усмивка.
Би се жертвал, а аз така искам твоята милувка...
Но, знаеш ли, грешиш! Грешиш ужасно!
Не, не си виновен! За мен не осъзнаваш нещо!
Страдам, да. В очите ми се вижда болката,
но ти не си виновен. Аз не съм твоя жертва.
И аз няма да те превърна в моя такава.
Защо ли? Е, не знаеш ли - защото ще страдам.
Да. Сега сърцето ми раздира се... кърви,
но аз съм сигурна, че времето това ще промени!
А сега си тръгвай! Не искам да те виждам!
Това е моето желание!
Бягай от мен във нейните обятия
и не изпитвай разкаяние!
Това е шансът ми да залепя своето счупено сърце...
И твоят да намериш отново своето щастие.
Казваш ми, че ме обичаш. О, не! Очите ти говорят друго.
Познавам те достатъчно добре,
и мога да надникна в твоето сърце!
Стоиш пред мен. Какво чакаш? Кажи нещо!
Болката те спира ли? Готов си да страдаш, за да бъда аз добре.
Да ти напомня - аз ще се оправя.
Знаеш, че съм силна - винаги е било така.
Но ти стоиш, не си отиваш!
Не искам те държи само тази вина.
Бягай! Животът ти те вика!
А мен пък - думите, да ги запиша във стиха.
И забрави вината си! Изхвърли я!
Пак ти повтарям -
аз не съм твоя жертва!
И последно нещо - Бях щастлива!
Благодаря ти за това!