Делим едно легло и обща маса
и сутрин пием заедно кафе.
Приличаме си даже по гримасите
и клюмналите вечер рамене.
Внезапен смях сърцата ни събужда
след тежки свади в късни часове.
И спомняме си колко сме си нужни,
когато детски вик ни призове...
Унесени в делата неизбежни
робуваме на чужди правила.
Забравяме какво е да сме нежни,
превърнали сме всичко в рутина.
Измисляме си глупави причини
да скрием и вини, и страхове.
Омръзваме си бързо и личи ни,
дори да го прикриваме добре.
Живеем за мига, а той изтича
преди със теб да му се насладим.
И все пак тъй безмерно се обичаме,
че даже и живота си делим...

2007г.

из ВАНИЛЕНО НЕБЕ