Деница!
Моята Кралица,
чиста като момина сълзица,
нежна като сутрешна росица,
пъргава, като сърница,
сияеща като нощна звездица,
няма друга хубавица, като моята Деница.

Не бъди скитница в любовта,
приеми моята съдба,
нека бъда твоята светлина.

Липсва ми Полъха на твоите коси,
когато нежно ме поглеждаш ти.

Ти си нощта и светлината,
ти си слънцето и замята,

Ти си красотата на цветята,
идваща от небесата.

--------

Къде е любовта за сърцето ми сега?

Обичам те! Времето спира!

Без любов сърцето ми умори,
но любовта ми не спира,
не спира да бие,
да бие и вие, самотно през нощта.
И ето идваш, ти си светлина!
Светлина, която огря моята съдба.

Как да му обясня на сърцето ми сега,
че на край света. Аз ще отида!

Да ги вида тез очи прекрасни,
Тъй прекрасни и Тъй властни.

Ще ида аз сега на края на света!
Но тя не знае.
Кой ги пише,
тез слова за любовта?

---------------------------------------
F.A.1
---------------------------------------