Догонвай ме!
Задъхвай се когато ме достигаш.
Прегръщай ме... до себе си ме имай.
Нищо,че вън е пепеляво съмване.
Далече е, но ти ме искай
с жажда непозната.
Защото от вятър в клони разпиляна съм
и губя, бъркам си посоките.
Под леда мътилката се вижда -
начупена, никаква и кална.
Студено, празно,кухо е...!
Измръзнала в очакване
да съм обичана - твоя съм
без пръстен и начало!
Опипвай ме изконно с устни!
Като за първи път
или като за последно ме обичай!
И ще съмне!
О, повярвай ми ще съмне...!
Моравото,огненото,истинското
... Сбъдване!
Покълнало
в разпуканата пъпка на душата ми!

09.02.2009г.