В страхове ме връщаш непознати...
Вихрушки ми душата брулят мразовито..
Очаквах те... Отново те загубих...
Горчи ми даже виното с теб изпито.
Горчат ми устните от теб целувани,
със незасъхнали по бузите сълзи
те питам:
- Има ли те? Искам те!
Не питай нищо в замяна...
Просто се върни,
там дето няма те ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ,
където никога не дръзна да пристъпиш -
в сърцето - кула на омагьосана светица,
със стъпки тихи приближи се към стаята ми тъмна
където с немощ гасне поредната свещица
и сетне в мрак ми тялото студено обгърни,
плачи, за да ме върнеш към живота,
ОБИЧАЙ МЕ... ЗА ДА МЕ ИМА...
Върни се...