Дълго време, аз сили нямах да пиша

и не идваха думи красиви,

и нямаше кой да ги слуша,

нямаше никой в дните ми сиви...

Днес пак мам стимул да пиша,

имам и повод да живея,

има кой моите слова да слуша

и да ми дава повод да се смея...

Пише сега, пиша за теб...

пиша за един ИСТИНСКИ човек,

който разбира ме много добре,

който има голямо сърце,

който намери сили да ми прости,

макар че разбих му много мечти,

но той забрави всичко това

и своята роля така изигра ,

че накара ме много да съжалявам за всяка лъжа...

за всеки път, в които като бях до теб,

не бях аз истински и добър човек,

а лъжех те - без смисъл и повод тогава;

без да помисля, че те неранявам.

Прости ми сега! О, моля, прости!

И моля те, моля... не ме мрази...

Обичам те аз!

Благодаря ти много в този час .

За това, че ти си това, което си -

Мъжът красив и добър, като от моите мечти..

ОБИЧАМ ТЕ! ПРОСТИ!