Знаеш ли не мразя играта,
мразя само правилата...
Знаеш ли умирам за интрига,
и мразя кръвното ми да се вдига.
Знаеш ли копнея за закачки,
делят ни само две-три крачки...
Знаеш ли обичам недостъпните,
кръв да ми тече от устните,
от притеснение, от угризение,
самообвинение, презрение.
Да мразя и да те обичам,
постоянно да се преобличам:
лъчезарна с тъжна да редувам,
нервна за спокойна да бленувам.
Случайна среща без промоция,
а с втори ден - емоция.
Един небрежно-перфектен човек,
спокойствието ми сложи в ковчег.
Един рядък, а толкова еднакъв в кавички,
Направи деня ми различен от всички.
Един абсолютен простак-романтик,
се държа с мен като дръвник,
А аз не спирам да мисля за него,
и схеми редя като Lego.
Мразя, мразя правилата,
но за Бога... ОБИЧАМ ИГРАТА.