И питаш ме:
Обичала ли съм те някога така –
да тръпна цяла щом те видя,
да бъда от възторг преливаща река,
която ромоли със твойто име?
Да виждам себе си във твоите очи,
да те изпивам цял и вечно да съм жадна,
и от далече все да ми личи,
че те желая, че съм безпощадна?
Да забравя, че съм \"аз\" – да бъдем “ние”,
да те целувам като за последно,
сърцето във гърдите ми да бие
със ритъм на танго вълшебно.
Не! - аз никого така не съм желала,
ни теб, ни някой друг, ни следващ.
За никой досега не съм копняла,
не съм горяла, не съм целувала горещо.
Не мога да те гледам във очите –
омръзва ми... а и е толкоз тясно.
Не мога да споделям с теб мечтите –
сама съм там – нали е ясно?
Не исках... не искам да те наранявам.
Не исках – затова години си мълчах
и мълчаливо тихо страдах -
да те желая така и не успях...
И питаш ме:
Обичала ли съм те някога така?
А аз се питам:
Знам ли въобще какво е любовта?..