Пазарът е разчекнат като блудница,
набъбнала от незаконен плод.
Край прашните сергии щура се народ
и въздухът тежи като във лудница.
Когато падне мракът уморен
цветята тук ще поевтинеят
и просяци зад чаши ще запеят
потънали сред нощния сатен...
По-душен става старият квартал
и дебне ни коварната му мъдрост.
Загризват къшей на луната жълта
плъхове от третокласен ресторант.
Бих искала да вярвам, че е жив
копнежът, любовта ти - още чиста...
... Трептят звездите - сребърни мъниста
от наниза наречен кратко миг...
И както бързо падна вечерта
очаквам тази смрад да се разсее.
Да се помолим пред небесния олтар
поне до утре обичта ни да живее.