Аз ли съм тази, която
не ти дава покой в съня,
търсеща топлото ти рамо,
отлитаща с първия лъч на деня.
Лишавам те от миговете кратки,
откриваш ме по всеки стих,
гушната в прегръдките ти сладки,
изваяна в сблъсъка им див.
Чакам те... о, моя обич,
в сърцето ми притихнала роса,
целувките - единствено виновни
за моето безумие сега.