Кажи ми, обич моя...
много ли те мразих,
когато те болеше от желание,
а аз невинно в болката ти газих
и в огъня наливах отчаяние?
Когато радостта ти плачеше,
притихнала във топлите ти пръсти -
от щастие, че аз съм някъде...
съвсем наблизо... във съня ти?
Кажи ми, обич моя...
убиваха ли те целувките
с които ме ненацелува...
и в слабостта си...
проклинаше ли утрото,
затуй, че в него аз не съществувам?
Брои ли Бог въздишките на влюбения -
най-силната молитва за любов...
Ако брои ги обич моя... Чува те.
И аз съм откликът на твоя зов!