Прегръщам те както аз си знам.
По онзи начин,който кара те да тръпнеш.
По онзи начин,с който ще ти дам
да съзреш сълзите ми преди да тръгнеш.


Достатъчна е само и една минута.
И една целувка и една усмивка даже.
И ушите ми веднъж да чуят само
не думи,а пулс способен да ги каже.


С един единствен дар да ме запомниш.
Не с ласките,които подарих ти.
Не с думите красиви чути неведнъж,
а със тези във очите скрити.


Простих ти всичко и сега разбрах,
че обичаш ли светът не може да те спре.
Във нас е.Тя е!Веднага я познах-
любовта,която не може да умре...


И една е само мисълта,когато си отиваш-
Кога ли отново ще те видя...дори не знам.
Тя чака те,пусни ръката ми и тръгвай,
пред мен заклех се теб да не предам..