Днес спомени при мен долитат
и носят нежни спомени...мечти,
в които смях и сълзи се преплитат
и сред тях чаровно се усмихваш ти.

Отново ми подаваш ти ръка
и гледаш ме пак влюбено и нежно...
С тез спомени останала сама
прехварлям снимките ти аз небрежно.

Боли ме че така се разделихме
без да си махнем за сбогом дори,
че чувствата си ний не споделихме
и тази болка вечно ще тежи.

Но това е в миналото ни, нали?
И двамата се променихме от тогава.
Ако те обидих с нещо ми прости
и знай, че няма никога да те забравя.