Образът ти се лута из съзнанието ми,
търсейки вратичка към забравата.
Уви! Не е толкова просто!
Стоя пред огромния панорамен прозорец
и гледам хилядите светлинки навън.
Гледам звездите... Дали и ти
ги гледаш точно в този момент?
Вдишвам дълбоко... защото знам,
че и ти дишаш същия въздух.
Виж! Падаща звезда!
Намисли си едно желание!
Хм... Знам какво си намисли.
Същото, каквото и аз.
Знам, че и ти се чувстваш като мен.
Думите са излишни...
Сам ли си? Аз не съм.
С мен са Даниел Бедингфилд
и едно обещание.
Знам че ще го изпълниш -
както предния път, и по-предния....
.... и по-предния...