в тъмното преди в Света,
глас да се е чул на птиче,
с цвят снежецът да е бял,
слънце да замесят в пита,
в миг да плиснат в океан,
на Творецът ни - сълзите,
той пък се смили... Жена.
Тихичко ни каже: Дишай,
с щедрост подарил слова,
после си остане - зрител,
всъщност и небесен цар?
Сигурно е! И прекрасно!
Пиша го с дебел курсив!
А пък за рози е опасност,
да ги оставиш без бодли.
И затова, днес обещавам,
че даже и склонил глава,
на нечие другарско рамо,
там, изпод чуждия самар,
аз винаги ще се обръщам,
а и ще знам, че си до мен!
Тогава ще си нося кръста,
дори Животът ми да спре!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me