За улицата и за есента
неонови поздрави
неясни усмивки
размити очертания
и никакви погледи.
Потопени в мълчание
във някаква стая.
Последен сезон.
Почти отчаяние.
Сезон за почивка.
Сезон за мълчание.
Една малка градинка
в зелена прегръдка.
Една телена мрежа.
Едни тъпанари.
Неясен отпечатък
почти от убождане.
Стиховце по поръчка
илюзии в замяна
и някакви котенца
и улични кученца
и някакви вещи
и няколко книги
и странната нежност
заредена със скалпели.
Потопени в тъга.
Потопени в мълчание.
И кратки разходки.
Лунни състояния.
И смъртната близост,
болезнени размисли,
със вечния страх
за няколко ябълки.
След есенни спорове-
във зимната приказка.
А сутрин старателно
си миеме зъбите
със тайна надежда,
че никога никога.
След зимната приказка-
идваща пролет.
За улицата и за есента-
да пием, наздраве.