Смехът ми камбанен звън
гласът ми допир на кристални чаши,
някой отмъкна ги от мен навън
душата ми кърви от рани.
Нежно пееше моето сърце
вече пълно с ледени кристали
тялото ми чака с отворени ръце
пепелта отново да запали.
Жарта-разбутват моите мечти
косите ми той да гали
момчето с карсивите очи
да ближе веч мойте рани!