Докога ще те очаквам в мрака
аз самата със сигурност не зная,
рицарят от приказките детски
изминал пътища в безкрая,
намерил брод през нищото към мен,
като звездата падаща в небето
аз бих отдала си сърцето.
А колко трудно може да намериш
любовта отдадена за цял живот,
елексира на насладата човешка и
като разцъфналите лотоси
сама да чакаш ръка да те откъсне,
а може би в живота ми лудешки
не съм могла да те открия и
докато съм тичала след нищото
рицарят със коня си... отминал
о, нима напразно съм живяла
виновна, ненамерила любов и
аз навярно проспала съм мечтите си.