Аз следвам те - както нощта деня,
настигам те и се изгубвам.
Пречистена от твойта светлина,
пак в зората ти се влюбвам.
За теб се ровя в цветове и пъпки,
на свежия дъжд в мокрите следи,
събудил в мен познати тръпки
и чувства заспали, от които боли.
Безумно се взирам в капките роса,
спасили се от слънчевата орисия
и вървейки по морския пясък сама -
спомени събирам в мидена кесия.
Кехлибарения залез ще изтрия,
с надежда - той да те е скрил.
С очи на гладна риба ще те видя-
в спомен, обичта ми цяла приютил.
В хаоса от стъпки аз ще те открия,
небрежно разпилени край брега,
в глас на чайка, в пясъчна фурия,
в отминало лято, в немирна вълна.
И търся те в тъжната песен на онзи моряк,
в очите му сини, в златистия тен,
на стихиите морски в лудешкия бяг,
навсякъде търсих, но намерих те в мен!
1999 г.