Отклонняваш се от мен,
нищо, че след тебе бягам.
Преобръщаш моя ден
от копнежно бял в изстрадан.
Вярвайки, след теб вървя
с вярата си избледняла.
Но надеждата умря,
още слънце не видяла.
Миг е само любовта,
ние сме зрънца незрими...
Как да дишаме сега,
щом съдбата раздели ни?