Откършен клон от твойто минало
във бъдни дни ще гние.
В наивността детинска от твойте
палави ръце осакатен.
А птичка не веднъж във него бе поискала
гнездо да свие.
Сега е само суха тлен.

Далеч от буйни стволове останал
сам сред ветровете,
знойни вихри в бури люти гнилите
останки метат.
И те прераждайки се в крехко цвете,
с възкръсналите брънки живота кълнат.

То бе поникнало във твоята градина.
Дойде и го откъсна ти.
Усетих студенината на дланта ти.
Погледнах пак във ледените ти очи.

Разбрах!-не си се променила,
а вазата във стаята ти-пълна със цветя.
Нямаше място за друго, и го захвърли
на мократа земя.

С годините времето раните ще заличи
и излекува,
но ти никога няма да се промениш!
Дори и спомена за мен в съзнанието ти
да изплува,
винаги ще си способна и друг да нараниш!