Пак ти пиша, но защо не знам,
зная, че писма от мен не чакаш.
След писмата пак оставам сам...
Можеш ли от спомена да бягаш?


Пак ти пиша траурни писма,
пак оставам с обич безнадеждна.
Пак съм сан и ти си пак сама,
като звезда те чакам и надежда.


И те желая, предусещам  мрака,
и светлината, сано теб желая.
И докога ли, Господи, да чакам,
да те зова, за тебе да мечтая.