Изгубвам се в спомена за отминалите дни, за миг откъсвам се от реалността. От години те няма, но още боли, тъжен е деня без лъч светлина. Изгубвам се в спомени, живея без мечти за миг потъвам във самота. По тялото ми остави незаличими следи, знаят го звездите, знае го нощта. Понякога тихо роня сълзи за миг откъсвам се от света, а раната в сърцето още кърви, убихме любовта, останахме си с гордостта ...