Живеем във различни светове...
И аз във своя чувствам се удобно.
Във приказка прекрасна. Чудно е!
По стъпките вървяща на доброто.
А твоя свят е друг, пропит с печал.
Прокажен и облечен във насилие.
Такъв живот кой би си пожелал?
Да си правдив изисква се усилие!
Не искам да съм част от твоя свят.
Душата ми е нежна, пеперудена.
Не искам да живея в този ад...
Невинна съм, такава непринудена.
Не искам и да идваш в моя ти!
Ръцете ти са черни до катранено.
Оплиташ ме във лепкави мечти...
а зная, че не сме едно от цялото.
Във твоя свят - порочен - остани.
А аз във своя с правила неписани.
Ези - тура - това сме аз и ти...
Да бъдеме отделно сме орисани.