ОСТАНИ, ЛЮБОВ
Ивайло Яков & Белоснежkа / Гергана Шутева /



-Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,
тръгни си навреме, аз нося слана!
Душата ти сгрява целия Свят,
а моята в лед – скована душа!

От лед не боя се, сърце е жарава...
искрица от въглен на тебе ще дам.
В очите ми огнено слънце изгрява –
ела, докосни ме, вземи моя плам...

-И си малка, невинна – лъчисто дете.
Иди си навреме, аз съм лош и пораснал.
Тръгни... опази туй жарко сърце,
мойто навеки е с пламък угаснал.

Пожарите мъртви с любов ще разпаля!
Защо ме прогонваш?! В душата вали...
Ти рано роден си, но даже нехая...
че късно разцъфнах пред твойте очи!

-Ти пролетен повей, цвят теменужен -
копнеж неочакван по пътя ми прашен.
Моя радост, тръгни си – за мен незаслужена!
Сърцето ми палиш… така съм уплашен...

До лудост обичам те! Как да си тръгна?!
-Отново се раждам… възкръсвам, дете!
Със нежна целувка страха ще изтръгна…
-\"Остани!\" - прокънтява съживено сърце!

Декември.2006г.