StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,366
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,114
   Точки: 2,663,538
   Съобщения: 149,864
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОСЛЕПЯЛА

 

Ще очаквам писмо, светла вест по звездите,
ще се взирам във празната стая.
Пак ще питат за теб ослепели очите,
ще тежи като камък безкрая...

Ще замръзва сърцето, ще плаче от спомени,
по луната среднощно ще вие.
Ще раздират страдалните капки отронени.
Без охота, по навик ще бие...

Ще кълне и ще псува противно съдбата си,
от безсилие и горест ще страда.
Всеки плаща обаче така за делата си -
щом раняваш не чакай пощада...

Лоша бях, не разбрах твойте чувства отдадени
любовта не прозрях, подиграх се.
Тихи мъжки въздишки... Навярно си страдал!
На велика със теб поиграх си...

Но сега падна нощ, непреклонен е вятърът,
във душата ми мята с камшици.
Своя кръст на плещите си кротко нарамила
към Голгота вървя. Черни птици

във нощта се прокрадват и с крясък очите ми
изкълвават, че теб да не могат
да погледнат със обич, а само в звездите
да намират отнетият огън...

Черно, тъжно небе, аз самотна във стаята
към звездите ръцете протягам.
Пощади ме любов, пощади ослепялата
да ти вярвам от днес обещавам.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-11-20
прочитания: 368
точки: 35 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход