Ослепяващо е слънцето,
изгарящо със свойте пипала.
И прогаря ми крилете...
не виждам, забравям да летя.
Ослепява ми очите
няма взор, ни пътека скрита.
А душата цялата е път
и с рани е покрита.
Ослепителна е светлината...
утрото така красиво.
Но сляпа съм за малките неща
и около мен е празно, сиво.
Ослепях и съм сломена,
очите ми не ще те видят вече.
Защото бездна съм дълбока-
мрак сърцето ми посече.
Ослепително красива бях,
думите ти цяла ме рисуваха.
Ала празна съм отвътре и сама-
устните ни тихо се сбогуваха...