StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,994
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,741
   Точки: 2,647,998
   Съобщения: 156,113
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОЩЕ...

Навярно липсвам ти щом късно нощем
със стихове душата си приспиваш.
В сърцето, жива, щом ме пазиш още
и щом следи от мене преоткриваш.

Навярно ме сънуваш още... Тайно!
Съдбата тъй реши и раздели ни.
Мечтите си заминаха - безславно,
след всичките отминали години.

Но във сърцето си остана рана...
И клетвата "за винаги" се сбъдна.
Не си отива, знай, любов голяма,
макар и прах душата да обгърна.

Не си отива, често се преражда,
във нощите ни скита без посока.
До прага идва уморена, прашна,
привикнала със раната дълбока.

Присяда тихо, в спомените диша,
целува ни, но само в мисълта ни.
На сутринта нещастна си отива,
за да се върне тихо във съня ни.

Навярно липсваш ми щом късно нощем
със стихове душата си приспивам...
И колко още... Боже, колко още,
във себе си любов ще преоткривам?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-02-28
прочитания: 303
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход