Опитах се да си представя небе без своята луна.
И стана то осиротяло и тъжно някак, без душа.
Опитах се да си представя гора без своите цветя.
И стана тя кат’ запустяла и сива в своята тъга.
Опитах се да си представя цигулката без своя лък.
И стана тя безмълвна сянка, изгубила се в своя път.
Опитах се да си представя море без своята сирена.
И стана то тъй променено и мрачно в своята вселена .
Опитах се да си представя изгрева без твоята усмивка.
И стана той невзрачен, черен, скрил се в някоя отбивка.
Опитах се да си представя деня без твоето „привет”.
И стана ден без капка радост, лишен от смисъл, без късмет.
Опитах се да си представя живота без да си до мен.
И стана той живот отчаян, до залезния тъжен ден.
Опитах се да си представя в живота ти да си със мен.
И стана той така вълшебен, с любов и вяра окрилен!