Пак вие Вятър-единак и снежно войнство мята, засипа тихия ни праг и заскрежи стъклата… Не спира – озлобен и див в комина да вилнее… А в стаята сме с теб сами – сами сред снежни мрежи… Усещаш ли , че ги топи с огънче копнежът? 1976г., В.Търново Из \"Възлопис\"