Аз исках просто с мене да гориш,
а не да тлееш тъжно скрит във мрака.
Да светиш ярко, мощно да пламтиш,
да бъда аз във тъмното маяка...
Да те докосна и да станеш жар,
да лумнат в теб нестихващи пожари.
Повярвах, че за мен щастлив си зар,
онази тръпка... що в сърцето пари.
Повярвах и почувствах се с крила,
летях над всички хребети високи.
Бях вятър див, неспираща стрела,
река превзела брегове широки...
Бях всичко щом до теб допирах длан
и търсех те неистово във мрака.
Върни ми, моля те, забравеният плам,
душата още теб, любими, чака...