И... ето настъпи раздяла,

прегърнахме се и взехме си сбогом

в стаята празна и... бяла,

бе угаснал нашия огън...

Ти си тръгна, излезе с багажа,

аз останах, загледан в стената,

щях много неща да ти кажа,

но заедно бяхме за... кратко.

А как горяха очите - обичаха!

Как трепереха наш\'те тела,

как звездите отгоре надничаха

и се любеха с нас във нощта...

Огън тихо гореше в камината,

по чаршафа грехове се разтичаха,

навън... вилнееше зимата,

а телата без свян се обичаха...

В приказка наша живеехме

до насита й се любувахме,

да затворим очите не смеехме

и въпреки всичко, сънувахме...

Любовта ни беше прекрасна

или поне така я усещахме,

сега, си замина - угасна!

За Нея, не се й досещаме...

Днес отдвна съм женен,

ти в парка пък, буташ количка,

дъщеря ми тича пред мене,

а твоето казва ми... чичко.

И, като ехо в мене затихва...

Тръгваме в различни посоки,

дъщеря ми ме гледа - усмихва се,

а жена ми ни маха от блока...

А... огън тихо,

гореше в камината...