Очакване (писано е през 1993г)
Нищо не ми обяснявай -
не си длъжен да го правиш!
Не мисли, че те упреквам -
аз нямам такова право.
И ти сам не се упреквай
и не се извинявай!
В света има толкова чакащи,
които умират от скука
чакайки...
Аз съм от другите,
които
от всяка минута очакване
правят надежда,
от всяка надежда -
любов.
Не съжалявам,
че толкова дълго
ме караш
да чакам...
През 1997 вече мислех по друг начин:
Назад остана времето, в което
очакването раждаше надежди
и правех от надеждите любов.
Стаявах я дълбоко във сърцето си,
запълвах всяко кътче с нея
и чаках.
Чаках само твоя зов!
Мълчиш.
Дали сърцето ти е пълно?
Дали от други устни си пленен?
Или за моите копнееш силно,
ала от свойте чувства си смутен?
Да зная, че е тъй,
сама ще дойда,
за да усетя
как изгаряш
в мен...
Но повече от десет години след това пак нямам смелост за последното...