Силен съм, когато мен пожелаваш.

И толкова слаб, с малко раняваш.

А как не ми отива да бъда такъв!

Извън контрола на кръв и на плът.

Какво е... за Бога, кажи ми, какво е?

Как да го махна и бъде пак моето мое.

Ти имаш нещо - силно обсебващо мен.

Имаш нещо различно от нашата тлен.

Отвъд лик, отвъд глас, отвъд тяло.

Сетивата различни улавят го само.

Думи не стигат, пресъхват, немеят.

Какво е... какво, Господи, има у нея?

Не забравям я, не се излекувам.

Миг, мисъл, живот за нея шептят.

Скитник душа към нея пътувам.

И питам се цел ли е

... или моят път...