ОБРУЛЕНА ГОРА

Чувствам се празна, топла и тиха...
като обрулена гора
след бурен, летен порой!
Само капки тихо проплакват
в тревата и следва отново покой!
Празна е душата, ликува самотата:
"Казвах ли ти аз словата -
недей, не вярвай ти в лъжата,
господар е тя на мъжките очи!
Забрави измяната, прости!
Следвай светлината
и към слънчевия лъч върви!" 
Пак, отново пустотата
в твоята душа се настани. 
Празна е от шум гората,
няма песни, всичко в миг
от бурята се скри.
Броди сам - сама във здрача
болката от пропилените мечти
и отговор вече не търси,
любовта въпроси не търпи!
Вярата защо остава,
как ли оцелява тя след тоз порой?!
Слънцето пак огрява,
оживява горския покой.
Славей песента си пак запява,
споделена тишина спомени навява
и животът продължава...
Само като сън остава
болката в наранената душа
от летния порой!

Ст. Богданова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf