Обикнах те… обикновено,
така плахо, съвсем и ежедневно.
Обикнах те във топло лято
с уплахата на литналото ято.
Обикнах те… така, без сили.
Орисници май бяха го решили.
Обикнах те и без надежда
далече там, където не отвежда.
Обикнах те сред водопади
от мъката на думи за пощади.
Сред много стихове изпети,
във скута, в топлината на куплети.
Обикнах те без първи поглед
със страхове от опита за полет
обикнах те това е видно
без даже и за миг да те погледна.
Обикнах те и не се поспрях
дори без твоя жест, без намек плах...
Магия някаква е тая...
Обикнах те, но как да го призная...