От устните ти пиех до забрава,
опиянена от вкусът ти до екстаз.
Вълшебен еликсир и вечно млада,
прераждах се във собственото аз.

Отпивах те, целувах, дегустирах,
и мравките пълзяха по гърба...
Онази тънка струничка намирах,
докосвах я... и правех чудеса.

И ставаше по-приказна земята,
сновяха феи, тролове... мечти.
Душата ми на нежност е богата,
в очите ми живеят две звезди...

Излизат щом докоснеш ме, магия
изгаря две тела във дива страст.
Превръщам се в нестихваща стихия,
изригнала в наслада от екстаз...

Горя, изгарям... пъпли бавно лава,
целувките по кожата пламтят...
Изпадам в транс, така опиянява
прегръдката ти - за пореден път.

Усмивката ми върна, стана лято
и слънцето изпълни ме с любов.
Възнагради ме Господ Бог богато.
Прекрасен си! Обичам те, живот!