Радвах се като дете, че има мъж във моето сърце.         

Най накрая и аз разбрах, че да обичаш не е грях.                  

Да ли обича ме и той, искам да е само мой?

Щом го няма ме боли, а той дали за мен тъжи?

Страхувам се да му призная, че все за него си мечтая.

И той така сега мълчи, но в очите му личи.

Влюбен е но не го признава, май и той се притеснява.

Колко още ще мълчим, дали и днес ще издържим?

Днес отново се страхувам и реших да се преструвам.

Моите очи обаче, ме издават и им се плаче.

Той покри ги със целувки и много нежни милувки.

Не разбрах кога сме заспали, на любовта си се бяхме отдали.