Колко ли пъти подминах те днес,
а срещаше ти ме с надежда в очи,
жаркост че липсва на моя адрес,
и с вяра, че твойта за мен си личи?
Мислиш си, може би, вече дори,
игра че забавна намирам в това!
Гаснеш, навярно, до ранни зори,
отново нашепвайки двете слова!
Вярата своя за миг не губи!
Отдавна те търся в тълпата лица.
Чакаш обаче ли, няма, уви,
и утре да слеем пламтящи сърца!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me