Знам, че всичко това е глупаво,

аз съм си виновна, че не ми вярваш,

но иска ми се само

поне веднъж да ми повярваш.

 

Дадох ти всичко

и нищо не взех.

Сега съжалявам, че толкова бързо,

пак да повярвам на някого се заех.

 

Аз никога не съм това, което искам.

После трябва устни да стискам,

за да не се издам.

Знам, че не трябваше нищо да ти дам.

 

Това ти се струва глупаво.

Мислиш, че имам всичко.

Казваш, че е достатъчно.

Но не е така, аз никога нямам нищо.

 

Винаги всичко, толкова бързо вземам,

но ръцете ми са винаги празни.

Все забравям, че нищо нямам.

И от това сърцето ми се дразни.