Отминава  дълъг летен ден,
след него идва и нощта,
и лягам си отново уморен,
но сънят без тебе ме не хваща.
Въртя се нервно в леглото,
потънал в пот, аз бавно се надигам,
с треперещи ръце, цигара паля,
димът дълбоко вдишвам...
До прозореца отивам,
и гледам дълго, мрака през стъклото...
Да знаеш, как имам нужда,
аз да те погаля!
Но няма те... отвън се зазорява,
денят отново ще смени нощта.
Отново сам ще видя,как слънцето изгрява,
и отново сам... ще срещна вечерта!